Техните преподаватели дариха учебниците и тетрадки днес, а тези деца направиха мартениците с които да зарадваме сънародниците ни, които ще получат дарението. И не – не бързайте с оценките си за тях.

По-скоро мислете повече за тях, защото по места те преобладават, а това ни задължава да удвояваме усилията за работа с деца, ученици, хора, които искат да са на училище, но са спирани от родителите си – поради различни причини. Истината съществува и тя не е продукт на телевизионно предаване…

София не е България в нито едно отношение, а уютния корпоративен офис не е това, което е извън него. Гръмката титла и десетките звания не говорят нищо на тези деца, нито на техните преподаватели. За тях балонът на “щастието” в който живеем е неразбираем. Дупката между нас и тях е огромна.

И като казах родители – техните, ако ги насърчават частично да са там, не го правят да стигнат докрай с образованието си. Затова, когато тръгнем да консултираме кариерно деца – нека пораборим и с родителите им. Често разковничето е именно там.

Може да ви е интересно – https://www.youtube.com/watch?v=fAiA8_vZh44

Стига толкова спам за днес.

Удовлетворен и вдъхновен съм от този ден. Точка!

 

Милен Великов

 Днес е един от онези смислени дни, които те карат да вярваш в човека, доброто и делата човешки.  Накратко – случаен контакт от непознат човек (Janeta Ivanova).

Другата дама работи в училище и искат да се включат в каузата с книгите. Никога не съм чувал или бил в Хераково – не знам и как се стига дотам. В рамките на дни се разбрахме и подготовката от тяхна страна бе перфектна. Днес отидох и не очаквах това, което видях…

Учебници и тетрадки – нови, запазени, всякакви. За малки и големи. Няколко кашона, поне 1000 бр. Дарени от сърце. Имаше и послание към всеки един кашон и една дузина мартенички като подарък за сънародниците ни. Същите бяха направени от учениците – около 30 на брой. Още щели да направят…

Винаги се чудя как мога да помогна и аз, на тези, които помагат на мен. Там има много място за помагане. Като начало, организирах екскурзия за всички до Историческия музей. Дали се зарадваха? По-важното е, че има много за съдействие на подобни училища и будни хора по места, на ученици и деца.

Един апел – помислете какво можете да дадете на училищата в които сте учили. От какво имат нужда, от кога не сте се чули с класния или курсовия ръководител. Какво можете да отделите за тях и учениците им – ресурс, време, съвет, внимание, подкрепа?

Продължавам с другите адреси, а по всичко личи, че една подобна малка инициатива, ще положи основите за нещо по-голямо. Семенцето е посято…остава да обработваме регулярно почвата и се грижим за семената – това е процес, никога еднократно действие.

То е в главата и сърцето!

 

Милен Великов